Исторически данни

Куберова България

Куберова България

Карта на Костурския край в Македония

Карта на Костурския край в Македония

Карта на българите бежанци от Македония, Тракия, Добруджа, Моравия и Западните покрайнини (1919 г.)

Карта на българите бежанци от Македония, Тракия, Добруджа, Моравия и Западните покрайнини (1919 г.)

Етнографска карта на Македония от проф. Йордан Иванов от Албум-алманах

Етнографска карта на Македония от проф. Йордан Иванов от Албум-алманах "Македония", изд.1931 г

Изглед от гр. Охрид и Охридското езеро

Изглед от гр. Охрид и Охридското езеро

На 15 Януари 1992, Балгария първа призна държавната независимост на Вардарска Македония и достойно изпълни своя исторически дълг.

Tabla Mak dom voivodi

Дейци на ВМОРО, живели във Варна и дейци на ВМОРО, родом от Варна.

1938- 1967
Македонски дом

Сградата на Македонски дом Варна в оригиналния си първоначален вид.

Берлинският конгрес през 1879 г. разпокъсва Санстефанска България на три части – Княжество България, Източна Румелия, а Македония и Одринска Тракия остават в Османската имерия. Още след Кресненско-Разложкото въстание (1878 г.) във Варна пристигат българи-бежанци от Македония. През 1902 г. също пристигат и се заселват в града бежанци, бягащи след разгрома на Горно-Джумайското въстание.Третата вълна е след Илинденската епопея 1903 г., като бежанците са настанени  в югозападния край до «Барутния погреб». Впоследствие се населява и «Бежанският квартал».След Ньойския договор (1919 г.) във Варна се заселват много българи от Костурско и Леринско.

Към 1930 г. бежанците от Македония във Варна са 15 000. През годините са организирани  в землячески братства, спомагателни революционни дружества,  културно-благотворителни дружества и сдружения на бивши опълченци от Македоно- Одринското опълчение към българската армия и бивши революционери-илинденци от ВМОРО.

Бежанците активно се включват в обществения и стопански живот на Варна.От бежанците има кмет на града, агроном и деец на БЗНС, няколко крупни индустриалци и търговци, гостилничари, градинари, хлебари и сладкари, строителни майстори…

Македонските дружества във Варна са:

1885 г. – Македонско дружество «Македонски глас»
1892 г. – Дружество «Кирил и Методий»
1895 г. – Македоно-одринско дружество
1904 г. – Македонско благотворително братство «Вардар» (от 1924 -«Тодор Александров»)
1914 г. – Македоно-одринско опълченско дружество «Шаркьой»
1914 г. – Македонска младежка организация «Братя Миладинови»
1923 г. – Културно-просветно и благотворително дружество «Илинден»
1931 г. – Македонско младежко дружество «Гоце Делчев»
1925 г. – група на ВМРО /обeдинена/
1947 г. – клон на СМКПД «Гоце Делчев»

Строителния комитет

Строителния комитет

Списък

Списък

Устав

Устав

протокол

протокол

През 1925 г. Варненската община дарява терен – 1250 кв.м за строеж на Македонски дом на Македонско благотворително братство „Тодор Алесандров“ – Варна, което избира Строителен комитет от 30 човека, членове на братството.

Настоятелство и контролна комисия на Македонско благотворително братство „Тодор Александров“.

Основното сроителство на дома е завършено през 1938 г. Сградата се състояла от киносалон, канцеларски помещения, две фоаета и изба. Околовръст на киносалона е имало едноетажни дюкяни и работилници. Централната фасада е била двуетажна с колони, няколко входа и надпис над колоните – МАКЕДОНСКИ ДОМЬ. Построена е от дарения и доброволен труд на българите-бежанци от Македония, установили се във Варна.

Проектът на дома е на арх. Дабко Дабков и е безвъзмезден.

Македонският дом приютява МББ „Т. Александров“ – Варна, към което има и младежка и женска секция, ансамбъл за македонски песни и танци, самодейна театрална група. Братството издава вестник „Македонска борба“. В дома се помещава и дружество „Илинден“ на участвалите в Илинденско-Преображенското въстание. Те издават вестник „20 юли“.

Строежът на Македонския дом 1933 г

Строежът на Македонския дом 1933 г

Настоятелство

Настоятелство

Дружество

Дружество "Илинден"

В Македонският дом се организират събрания, чествания, вечеринки, театрални представления.

Плакат за първата по рода си театрална Илинденска вечер

През 1947 г. МББ „Т. Александров“ (1945 г. е преименувано на МББ „Яне Сандански“) е принудено да се „саморазпусне“ от новата народна власт.

На 11.08.1947 г. е конституирано „ново и единствено“ Македонско културно-просветно дружество „Гоце Делчев“ в изпълнение на решението на втория „свободен“ национален конгрес на Македонските братства в България, състоял се на 18.05.1947 г. в София. Председател на варненското дружество е Благой Манолов, а секретар Георги Антонов. По политически начин и право  МКПД „Гоце Делчев“ – Варна получава и собствеността на Македонския дом до 1967 г., след това е само формален собственик до 1976г.,  когато домът става държавна собственост, а през 1977 г. македонското дружество е закрито. (става клуб „Гоце Делчев“ към Отечествения фронт)

Живописна бележка Мария Гугушева

Живописна бележка Мария Гугушева

Вестник

Вестник "Известия", бр.1 - 1932г.

Вестник

Вестник "Известия", бр.1 - 1932г.

Определение - Сталински околийски съд

Определение - Сталински околийски съд

1967 – 1992 г.
Дом на художествената самодейност
Въпреки несъгласието на МКПД „Гоце Делчев“ – Варна за преустройство и надстройка на Македонския дом, ГНС-Варна извършва през 1965 – 1967 г. преустройство и надстройка с един етаж на Македонския дом. Централната фасада с колоните и надпис „Македонски домь“ се закриват с декоративни бетонови решетки. Проектът е на арх. Пламен Горанов. Домът е преустроен за нуждите на варненската самодейност и преименуван на „Дом на художествената самодейност“, Македонското дружество получава една канцелария и помещението пред нея от южната страна на сградата.

Хор

Хор "Влади Анастасов", дир. Димитрина Хинева

 Ансамбъл

Ансамбъл "Гоце Делчев", р-л Георги Мановски

През 1970 г. в „Дома на художествената самодейност“ се основава „Ансамбъл за народни танци и песни „Гоце Делчев“, гр. Варна с художествен ръководител Владимир Кондов и диригент Костадин Граченов. Диригент на оркестъра е Георги Мановски, хореограф Георги Андоновски и корепетитор Колю Андонов. От 1996 г. – 2000 г. диригент е Атанас Илиев, а хореограф Стоян Ризов. След 2000 г. художествен ръководител и диригент е Георги Мановски, а хореограф Диана Добрева.

Основна задача на АНТП „Гоце Делчев“, гр. Варна е да издирва, съхранява и популяризира фолклора на българите от Македония и подържа българския дух и съзнание.
Особен принос към ансамбъла, към Македонския дом и македонското дружество има Георги Гулов-бай Жожо и съпругата му Божанка Кръстева.
Ръководители на ансамбъла през годините са били и Христо Иванов, Борислав Гилев, Павел Калков, Слави Канков…
Певци, инструменталисти и хореографи са били: Пенка Карбова, Катя Петрова, Зоя Балтаджиева, Стефан Манавчев, Колю Павлов, Донка Василева, Донка Балканска, Мария Кайкова, Антон Карбов, Горан Ангелов, Софка Андоновска, Никола Тунчев, Жеко Йовчев, Раде Недялков, Манол Манолов, Стефан Парашкевов, Иван Димитровградски, Тоно Тонов, Владимир Русев, Божко Атанасов, Ангел Дюлгеров, Иван Колеманов, Божидар Кръстев, Неофит Барлев, Димитър Василев, Калчо Митев, Никола Лютов, Тихомир Тодоров, Божанка Димитрова, Румяна Котоманова, Димитричка Драганова, Славка Николова, Иванка Андонова, Димитър Чавдаров, Гергана Трайкова, Катя Бончева, Елена Гочева…

1992 г. – до днес…

През 1992 г. собственик на Македонския дом става възстановеното Македонско културно-просветно дружество „Гоце Делчев“, Варна, което през 2005 г. апортира безвъзмездно Македонския дом в новосъздадената фондация „Българи от Македония“, която става собственик на Македонския дом. През 1998 г. е деклариран като паметник на културата от местно значение.

От 2018 г., Фондация „Българи от Македония“ започва ремонт за съхраняването ѝ.

Македонско културно-просветно дружество „Г. Делчев​ “

Когато през 1947 г. МББ „Т. Александров (от 1945 – 1947 г. с наименование МББ „Яне Сандански“) под политически натиск се „саморазпуска” във Варна е учреден клон на Съюза на Македонските културно –просветни дружества (СМКПД) под името-Македонско културно-просветно дружество „Гоце Делчев“. То получава Македонския дом и развива в него богата културна дейност в областта на фолклора, театъра и историята на Македония. През 1977 г. македонското дружество е закрито.

През 1990 г. е възстановен СМКПД „Гоце Делчев“, като с неговия устав се възстановява и регистрира и варненския клон на СМКПД – Македонско-културно-просветно дружество „Гоце Делчев“, с пръв председател Владимир Кондов (1990 – 1992 г.). След него, дългогодишен председател е  Генади Генадиев, д-р по история (1992 – 2005 г., 2006 – 2012 г.).

През 1992 г. македонското дружество получава Македонския дом след дълга юридическа борба, водена от адв. Иван Грудев.Македонският дом е стопанисван  вече от дружеството,което  извършва и голяма културно-просветна дейност за запазване и популяризиране на историята на Македония.Издавани са брошури, идигнат е бюст-паметник на Гоце Делчев в алеята на възрожденците във Варна, чествано е всяка година  Илинденско-Преображенското въстание…

НЧ „Македония-2005“

През 2005г. е учредено  Народно читалище „Македония – 2005“ от Управителния съвет и членовете на Македонското културно-просветно дружество „Г. Делчев“, гр. Варна. Пръв и дългогодишен председател на читалището е  Генади Генадиев, д-р по история. Председател е бил и Чавдар Трифонов, а настоящ (2024 г.) председател на читалището е Григор Григоров. Читалището има право да ползва безвъзмездно част от сградата на Македонски дом – Варна. Библиотеката е специализирана по българския национален въпрос.Има школи за кавал и гайда, за поп и джаз музика, детско вокално студио-българска народна музика, хор „Влади Анастасов“…

Фондация „Фондация Българи от Македония“

 Учередена е от Управителния съвет на МКПД „Гоце Делчев“ през 2005 г., с председател Димитър Мингов, като безвъзмездно на фондацията  е апортиран Македонския дом – Варна. Пръв председател на УС на фондацията е Григор Григоров, а настоящ председател е адвокат Милен Ралчев. Фондацията реновира  всички зали и стълбището, онагледени са с големи табла историята на Македонския дом и на Македония и вътре в дома и на централната фасада. Днес, Македонският дом успешно съчетава история и традиции с постигнатите съвременни решения на интериора, отговарящи на очакванията и  изискванията на всеки посетител, наемател или ползвател на материалното или духовното предлагано в дома.

Македонски дом – Варна © 2025 ВСИЧКИ ПРАВА ЗАПАЗЕНИ